Втора пожизнена пенсия е мираж. Едва 19,5% от осигурените, които вече

Втора пожизнена пенсия е мираж. Едва 19,5% от обезпечените, които към този момент получават пенсия, имат задоволително пари в частните фондове, с цел да
взимат пожизнена втора пенсия. 
Само 19,5% от обезпечените получават пенсия от частен фонд. Повечето желаят бързо да изтеглят парите си, с цел да не се обезценят от инфлацията. 511 лева при разсрочено заплащане.
Втората пенсия се трансформира в мираж за множеството
работещи хора. Пенсиите от универсалните пенсионни фондове би трябвало да обезпечат спомагателни приходи на пенсионерите, само че се оказва, че множеството хора, които излизат в пенсия, изобщо не получават пожизнена втора пенсия. А хората, които имат задоволително насъбрани пари, с цел да получат пожизнена пенсия, най-често взимат доста дребни
суми на фона на цените в страната.
Средният размер на изплащаните пожизнени втори пенсии е 102 лева, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол (КФН) към края на юни. Наред с това едвам 19,5% от хората, които към този момент са достигнали пенсионна възраст и
получават суми от универсалните
пенсионни фондове, имат задоволително насъбрани пари в тях за пожизнена пенсия. Останалите ще взимат пари от частния си фонд най-често в продължение на 1-3 години, а по-късно ще разчитат единствено на пенсия от държавното публично обезпечаване, която е в понижен размер,
поради вноските в частния фонд.
Към края на юни хората, получаващи заплащания от универсалните пенсионни фондове, са общо 34 673. От тях единствено 6764 индивида, или 19,5% от всички, получават пожизнени пенсии, демонстрират данните на КФН. Останалите 27 909 души, или 80,5% от обезпечените, достигнали пенсионна възраст, получават парите си от частните
универсални фондове на разсрочени заплащания.
Има доста аргументи множеството хора да нямат задоволително насъбрани пари за втора пожизнена пенсия. Сред тях са ниските заплати, на които са били осигурявани; периодическите рецесии, които смъкват доходността от ръководство на парите на осигурените;
бързото нарастване на заплатите и държавните пенсии
по отношение на доходността на фондовете; ниската вноска за втора пенсия от 5%, както и таксите, които събират фондовете. За дълъг интервал от време нарастването на заплатите в страната е доста по-голямо от доходността, която могат да реализират пенсионните фондове. Доходите в страната ни са в
пъти по-ниски от междинните за страните от Европейски Съюз и по тази причина бързо нарастват.
Средната заплата през 2000 година, когато започва активността на частните пенсионни фондове, е била 238 лева, а за юни тази година е 2547 лева, демонстрират данни на Национален статистически институт. Това е нарастване от над 10 пъти и е доста по-голямо от доходността на пенсионните фондове за същия
интервал от ръководство на парите на обезпечените.
Така през годините вноските на хората за втора пенсия изостават по отношение на заплатите. И когато пристигна време човек да получава втора пенсия се оказва, че вноските, правени преди години, не са съответни по отношение на сегашните заплати.

През първата половина на годината от частните фондове са изплатени 8 млн. лева за пожизнени пенсии, 75,97 млн. лева за разсрочено погашение на суми на обезпечените и 647 хиляди лева на наследници на пенсионери и на хора,
получавали разсрочени заплащания.
Пожизнените втори пенсии са три типа – без спомагателни условия, с интервал на обезпечено погашение и включващи разсрочено погашение. Пожизнени пенсии без спомагателни условия взимат единствено 156 индивида, а междинният размер на получаваната от тях пенсия след повече от 24 години активност на пенсионните фондове
и правене на осигуровки е 102,41 лева
При пенсиите с интервал на обезпечено погашение, в случай че пенсионерът почине преди приключването на този интервал, парите ще бъдат получавани от наследниците му. Тъй като има гаранции, че парите ще бъдат изплащани най-малко няколко години, размерът на тези пенсии е още по-малък – приблизително 90,27 лева Такива пенсии взимат 786 души.
При третия тип пенсии има интервал, през който
пенсионерът получава по-големи суми на разсрочено заплащане, а по-късно пожизнено взима доста по-малко. Средният размер на тези пенсии е 258,28 лева, като този вид за приемане на парите са избрали 5822 души.
Средният размер на разсроченото заплащане
е 511,49 лева, само че множеството хора ще взимат тези пари по-малко от година. Едва 3% от хората с разсрочени заплащания, ще ги получава повече от три години.

Преобладаващата част от хората взимат насъбраните средства по персоналните им партиди в универсалните пенсионни фондове на разсрочено заплащане и нямат пожизнена пенсия.
След като парите от частния фонд свършат,
те ще би трябвало да живеят единствено с парите от държавната пенсия. Но, в случай че са се пенсионирали през тази година, тяхната държавна пенсия е понижена с към 11%, тъй като са обезпечавани и в частен фонд, въпреки че насъбраните пари в него не стигат, с цел да ги получават пожизнено.

Парите стигат за 13 минимални държавни пенсии за стаж и възраст

Най-много за седем години



Средният размер на средствата на обезпечените в повсеместен фонд стига, с цел да получават минималната държавна пенсия в продължение на малко повече от година.

Средният размер на насъбраните пари на обезпечените в универсални пенсионни фондове към края на юни е 8128 лева, демонстрират данни на Комисията за финансов контрол. В тези данни влизат единствено хора, за които през последните 12 месеца
е постъпила най-малко една осигурителна вноска.
Тоест изключени са хора, които са емигрирали и не разчитат на българска пенсия, сезонни служащи от чужбина, които през минали години са работили няколко месеца в България, както и дълготрайно безработни. Тези 8128 лева са задоволителни за приемане на настоящата сега минимална държавна пенсия
за стаж и възраст от 630,50 лева в продължение
на една година и един месец. Средствата са задоволителни за приемане на междинния размер на разсрочените заплащания от универсалните фондове в размер на 511 лева в продължение на 16 месеца,
или пък за приемане на 226 лева в продължение на три години.
Ако човек има насъбрани 8128 лева в повсеместен фонд, пенсионира се през днешния ден и избере да получава минималната допустима сума при разсрочените заплащания от 95 лева, ще може да я взима в продължение на малко повече от седем години. Минималният размер на разсрочените заплащания е 15% от минималната държавна пенсия за стаж и възраст все още на отпущането им.

Осигурените в частни сдружения са над 5 млн. души

За шест месеца парите набъбнаха със 7,65%



Частните пенсионни сдружения ръководят над 28,77 милиарда лева

Управляваните от частните пенсионни сдружения активи към края на юни са на обща стойност близо 28,77 милиарда лева От тях 28,48 милиарда лева са активите на пенсионните фондове, а 282 млн. лева са във фондовете за осъществяване на плащания-
пожизнени пенсии и разсрочени заплащания.
В съпоставяне с края на предходната година чистите активи на пенсионните сдружения нарастват с 2 милиарда лева, или със 7,65%. Това нарастване се дължи както на постигнатата от фондовете рентабилност от направените вложения, по този начин и на спомагателните вноски, които всеки месец вършат обезпечените.
Увеличението на активите се разграничава по
типове фондове. Най-бързо нарастват чистите активи на универсалните пенсионни фондове, които регистрират растеж от 7,86 на 100 за шест месеца. Причината за това е, че там са обезпечени най-вече хора, а обезпечаването в тях е наложително
за работещите, родени след края на 1959 година
(ако не са избрали да трансферират обезпечаването си напълно към държавното публично осигуряване). На идващите места по нарастване на активите са професионалните и доброволните пенсионни фондове с растеж за шест месеца от надлежно 5,91 на 100 и 3,93 на 100.
Общият брой на участниците във всички фондове,
ръководени от пенсионните сдружения, е 5 131 626 души. От тях 5 096 203 са обезпечени в пенсионните фондове, 27 909 индивида получават разсрочени заплащания, а 7514 са пенсионери (4 в професионалните, 746 в доброволните пенсионни фондове и 6764 във фондовете за погашение на пожизнени пенсии). Общият брой на обезпечените и на получаващите пари от пенсионните фондове за шест месеца нараства
с над 35 хиляди, или с 0,69 на 100.
Постъпленията от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие са общо 1,616 милиарда лева и се усилват с 12,66 на 100 в съпоставяне със същия интервал на предходната година.

Средната вноска е в размер на 88 лева

Управляват 1,59 милиарда лева



Намалява броят на обезпечените в непринуден пенсионен фонд.

Намаляват хората, обезпечени в доброволни пенсионни фондове, демонстрират данни на КФН. Към края на юни обезпечените в доброволните фондове са 632 228 индивида, като броят им понижава с 4192 по отношение на края на предходната година.

Доброволни вноски за трета пенсия вършат както обособени хора, по този начин и работодатели за наетите от тях хора, като бонус към заплатите. Средният размер на направените месечни вноски за трета пенсия през първото полугодие е 87,81 лева, при 69,53 лева за същия интервал на предходната година, демонстрират данните на КФН. Средният размер на насъбраните пари на един обезпечен в непринуден фонд е 2513,80 лева Това е малко под една междинна работна заплата за страната за месец юни. Но съответните суми, насъбрани на всеки обезпечен в непринуден фонд, са в доста необятни граници и зависят от това какъв брой дълготрайно хората са били обезпечавани и какви месечни вноски са правени.

Доброволните пенсионни фондове ръководят над 1,589 милиарда лева, демонстрират данните на КФН.